Създателят на новата Марица стана на 80 години
Направихме почтен и самостоятелен вестник, признава Степан Ерамян пред читателите
Медийният път на Степан Ерамян стартира през горещото лято на 1962 г. Тогава в редакцията на в. „ Комсомолска искра “ за първия си работен ден като състезателен кореспондент при основния редактор Коста Странджев се явява момче с къси панталони, потник и джапанки. Младежът се увлича по спорта и най-много по футбола. И през разум не му минава, че след години ще е едно от огромните имена в българската публицистика.
Амбициозният Странджев, който назовават Шефа, търси нови имена като непрекъснати създатели за спортната страница, с цел да утвърди прохождащия пловдивски вестник. Така на великата страница 7 се появяват трима нови създатели: Степан Ерамян, Ст. Степан и Ст. Елмазов. Стьопата (с трите имена) се утвърждава и като анализатор на спортния живот в Пловдив. Започва да оформя сам страницата си. За първи път 7-а страница е стилизирана с така наречен „ рисувани рубрики “, създател на които е Степан Ерамян.
Вестникът става обичан на пловдивската юноша, а забавните графични решения не остават незабелязани. Една заран група софийски публицисти идват в редакцията и " открадват " Стьопата за зам. виновен секретар на младежкия централен вестник „ Народна юноша “ и на истинското му приложение " Пулс ".
Оформлението на изданията скоро добива по-модерен тип. В съпоставяне с тромавите блокови структури на ежедневниците това е същинска гражданска война. Комбинацията на главното тяло във формат А2 и седмичното приложение „ Пулс “ във формат А3 става шлагер за това време.
Само Степан знае какъв брой старания му е коствало да пробие закостенялата бюрократична партийна система.
Вестник “Марица ” с почетния знак връчен на шефа на пресгрупата
Това си е същински героизъм. Заслужено Ерамян е повдигнат за виновен секретар на в. „ Народна юноша “, където работата му получава висока оценка от видни специалисти в региона на печата.
„ Секретариатите на „ Народна юноша “ и пловдивския юношески седмичник „ Комсомолска искра “ станаха самобитни образователни звена, подготвящи в практиката фрагменти от оформители на вестници. Сега близо половината от секретарите в централните всекидневници и в огромните седмичници са „ випускници “ на тези две школи “, пише проф. доктор Димитър Георгиев.
Ерамян е новаторът, който има заслуга официозът в. „ Работническо дело “ да съживи своите страници. Той е и създател на графичната идея на новия ежедневник „ Дума “, управителен от Стефан Продев.
Степан Ерамян е виновен секретар на двете издания
Демокрацията нарои нови вестници. Ерамян е във вихъра си - основава софийските издания, вестниците „ Дебати “, „ Куриер 5 “, „ Новинар “, „ Денонощен новинар “ и „ Струма “ в Благоевград.
Мечтата му е да сътвори самостоятелен вестник в родния Пловдив.
Президентът Петър Стоянов на празненство на годишнината на “Марица ” през 2002 година с шефа Степан Ерамян и виновния секретар Иван Коджабашев
Задачата е сложна - да се пребори с одобрения вестник „ Отечествен глас “ („ Глас “) с смъртоносен тираж от близо 100 000 броя. Други издания се готвят за старт или към този момент са в орбитата на пазара - „ Пловдивски вести “, „ Свобода “, „ Паралел 42 “, „ Провинция “.
Вестник „ Марица “ започва самоуверено и рисковано на 3 юни 1991 г.
„ Създадохме почтен и самостоятелен вестник “, ще каже Степан Ерамян в обръщението си към читателите. Вестникът става трети по тираж в страната. С обективността на изявленията е един от най-сериозните вестници. Превръща се в институция, която постоянно е коректив на управническите решения на управляващите в Пловдив.
Безспорен престиж в редакцията на „ Марица “ е шефът на пресгрупата Степан Ерамян. Беше наслаждение да се беседва с него - спокоен, компетентен. Никога не повишаваше звук - почиташе събеседника си. Знаеше тънкостите на специалността. Боравеше майсторски с тях, изключително когато се изготвяха специфични издания, изискващи гъвкава графична линия.
Дълги години Степан Ерамян беше ръководител на Секцията по графично оформление към Съюз на българските журналисти.
Активно помагаше на секретарите на дребните вестници да подобрят графиката на своите издания. Беше и почитан учител по графична стилистика на печата във Факултета по публицистика в СУ „ Св. Кл. Охридски “.
Отмина времето на сложния вестникарски интервал на оловото на печатниците, макети, растерови и щрихови клишета, линотипи и монотипи, компаси и матрици. Премина и времето на чудото фотонабор.
Компютърът завладя медийния терен и промени визиите за правене на вестник. Негово величество вестникът към този момент не е флагман на информацията. Важното е, че е жив, достоен и не се предава. При модерният вид една вестникарска страница към този момент не тежи 30 кг поради оловните букви, а по-малко от 30 грама.
Честит празник, Стьопа!
Автор: Иван Коджабашев
Посреща Сароян с портрет на Яворов
Имах незабравима среща с великия американски публицист с арменски корен Уилям Сароян, с който прекарахме цяла седмица при първата му аудиенция в София през 1967 година, споделя Ерамян.
Степан Ерамян и художникът Димитър Киров след разкриване на следващата му галерия. Двамата са другари над 40 години
Обажда ми се основният редактор на " Народна юноша " Валентин Караманчев на пожар да търча на аерогарата да посрещна Сароян. Знам арменски, само че бях мощно обезпокоен по какъв начин ще домакинствам на подобен фамозен създател. Беше с големи мустаци и мощен глас, като капитанска тръба. Прегърна ме като собствен наследник.
Първото му предпочитание беше да му намеря портрет на поета Пею Яворов.
Отидохме в арменското кафене, където възрастни арменци играеха табла. Като видяха огромния публицист, техен съотечественик, скочиха прави. Качиха един от старците на масата и той стартира да рецитира стихотворението на Яворов „ Арменци “. Всички се развълнуваха, просълзи се и Сароян, връща лентата обратно издателят.
Степан Ерамян: Хибридът хартия-сайт е печеливша композиция
- Г-н Ерамян, стигат ли 80 години, с цел да научи човек най-важните житейски уроци? Има ли рецепта за триумф?
- Няма предписания: сипваш две лъжички труд, три щипки шанс и ставаш добър програмист, да речем. Иначе 80 години са нищо време. Животът ни като че ли е математическа загадка. В този смисъл всяко раждане е задача, чието решение следва, и според от качеството на корекциите се редуват всевъзможни предстоящи или непредвидени събития.
Навярно има истина в простичкото: Така е било писано! Но имам вяра, че с изключение на писаното великият дух е позволил опцията за корекции, за ремонт в придвижване. Някъде четох, че роботите ще се усъвършенстват до степен сами да преценят и да поправят личните си дефекти. Ще ни изпреварят. Тази опция се случва и при индивида, само че към този момент духовният и физически брак е отчайващо огромен, а монтьорите - малко.
От раждането ни стартира борбата, би трябвало да оцелеем в доста бурни води. Понякога затъваш, потъваш, изплуваш, до момента в който най-после намериш избавителния пояс. Ако го намериш изобщо. Все се връщам към една антична алегория. Мъдрец и юноша минали през гробище, в което до имената били изписани числа - 5, 15. Мъдрецът обяснил на опечаления си сателит, че цифрите не значат възрастта на умрелите, а пълноценните, щастливи, сполучливи години, изживени от тях. Останалите просто са изтекли като мътна вода. Ако самичък преброя годините си по тази формула, би трябвало в този момент да съм прекомерно млад, даже хлапе.
- Коя беше най-трудната ви борба?
- Минал съм през доста инциденти. Помня нашествието в Чехословакия през 1968 година, когато през нощта ни затвориха в редакцията на „ Народна юноша “. Дадоха ни листче с авансово утвърдена информация, която трябваше да излезе на първа страница на вестника - че войските на Варшавския контракт са влезнали в Прага.
Точно след повредата в Чернобил през 1986 година летях над Украйна към Япония. На летище Нарита и самолетът, и ние бяхме обеззаразени от хора в бели екипи като космонавти.
Много значима за мен бе борбата за изграждане на съвременен Полиграфически комбинат. Беше фантазия, провокирана от отвращението към оловните букви. Те сковаваха, не даваха опция за творчество. Тъкмо планът за новия комплекс беше утвърден, при неизбежното координиране със руските служби офсетовите технологии и електронното страниране бяха отречени с претекста, че с тях по време на война вестниците няма да могат да излизат. Вместо това предложили изпитаните линотипни машини, ленинградско произвеждане. Така фантазията ми рухна и подадох оставка.
Проф. Димитър Георгиев обаче откри гениално решение, удовлетворило хората от Москва - полиграфичния хибрид: обзавеждане на зала с линотипни машини в новия полиграфически комбинат, която да се употребява единствено във военно време. Така дадохме ход на една закъсняла революция в българската публицистика във връзка с полиграфията.
- Оказва се, че ориста е била благосклонна към новаторския ви дух?
- Имах шанс, може би и качеството да вниквам и да се вслушвам в точните хора. В младите ми години попаднах в неповторимо креативно свърталище - редакцията на в. „ Комсомолска искра “. Там царстваше дух на народна власт, другарство. Главният редактор Коста Странджев беше популярен в способността си да провежда хората към себе си, да им сътвори хъс за работа.
Там беше и моят кумир - Никола Благоев Джоков, Джоката, човек с разсъдък, възприятие за комизъм, необикновен гений. Редакцията сътвори неповторимия за времето си единствен в България клуб „ Искра 100 “, в който гостуваха звезди като Лили Иванова, Рита Павоне.
Във вестник „ Марица “ години по-късно се вля и геният на мнозина сътрудници от „ Искрата “ - Спас Василев, Георги Петров, Иван Коджабашев. Изключително значимо за мен беше другарството ми с художниците Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, с Начо Културата. С тях в един интервал бяхме съвсем неразделни.
Светла персона и мой безценен другар е огромният ценител на актуалната музика Тома Спространов. На медиен конгрес в Албена Томето получи огромната премия за цялостна активност и ненадейно ми благодари от сцената. Беше прав. С общи старания в „ Комсомолска искра “ направихме миниреволюция - графа за съвременна музика: рок, " Бийтълс " … Беше нещо немислимо за това време на ограничавания на западното въздействие. Оттам изгря и звездата на Томата като радиоводещ.
- Как се осмелихте да извършите частен вестник в зората на демокрацията?
- Имаше риск, само че се усещах безусловно квалифициран. Всички се чудеха, когато напуснах сигурната работа във вестник „ Дума “. Но планът " Куриер 5 " се оказа печеливш, по-късно създадохме и „ Марица “, „ Струма “ и други районни медии. Факултетът по публицистика ми даде опция да се дълбая в историята на българския щемпел, да откривам закономерности, търсех еволюцията.
Убедих се какъв брой положителни издания е имало у нас. Вестник „ Марица “ за мен беше върхът на българската публицистика. Без него не мога да си показва по какъв начин би се случило Съединението. Зад „ Марица “ стои великият Христо Г. Данов. Той за мен е блестящият образец за ръководство на един интелектуален екип. Допускал е цялостна независимост на мисълта, на позицията на редакторите.
Щастлив съм, че продължихме традицията и в един миг и сегашната „ Марица “ се трансформира в незаобиколим фактор в живота освен на Пловдив. Дори в един миг почувствах, че „ Марица “, на която бях мажоритарен притежател, към този момент не е моя, а е владеене на публичното мнение. Защитавах свободата на публицистите, давах им опция да пишат по съвест, а аз обирах негативите.
- Как отстоявахте позицията на изданието под мощен напън?
- Имаше стопански предпоставки. В интервала през 1990-те, когато „ Марица “ узряваше, тръгваха доста стопански планове. Определени хора, групи, компании популяризираха при нас. Имаше случаи, в които рекламата надделяваше по повърхност над журналистическата продукция. Това създаваше многопосочно поддържане на медията. Ако един подложен на критика рекламодател се откаже, незабавно се появяваше друга опция. Но в един миг, а и в този момент е по този начин, всички запаси попаднаха в ръцете на страната. Така ръководещите сега определяха и дефинират в огромна степен и ориста на медиите.
- Илюзия ли е свободата в медиите? Винаги ли някой поръчва музиката?
- При нас в „ Марица “ нямаше кой да поръчва музиката. Дори в един миг се беше наслоило разбиране, че надали не репортерите с персоналните си контакти и сделки вземат решение държанието на медията.
Изискваше се огромно майсторство в общуването. Посрещал съм удари и от мутри, и от бандити, и от министри, и от министър председатели. Скъсаха ни от данъчни инспекции. Противодействахме с кураж, намирахме благоприятни условия да контрадействия.
- Има ли бъдеще хартиеният вестник или ще го срутят интернет и обществените медии?
- Да, тези съвременни средства преобладават тотално, а в България процесите се движат доста по-бързо. Но хартиеният артикул продължава да живее, макар че тиражите са спаднали доста. Освен това има и грижа от страна на бизнеса. Например сега, в който районната публицистика в Съединени американски щати закъса доста, един от най-богатите хора в света Уорън Бъфет изкупи много локални издания, с цел да ги избави. Видяхме похвално изпитание да се резервира салдото в районния щемпел по традиция мощен в Съединени американски щати.
Печеливш вид е съчетанието на хартията с електронния артикул, както постъпихме и в „ Марица “. Електронната медия по необикновен метод оказва помощ на вестника. Този хибрид ще живее още.
Бъдещето е на медията институция, която образува национално схващане и мислене, която генерира мощна сила за градежа на първокласен български жанр, на мощен, просветен, морално резистентен българин. Там е спасението на нацията - допълнително просвета, обучение. Това е задача, поради която си заслужава да правиш медия. Ако още веднъж го направя, ще е за нещо такова.
Издателят Степан Ерамян чества 80-и празник. Кореняк пловдивчанин, роден на 10 септември 1942 година Завършил е публицистика в Софийския университет. Дългогодишен учител по графично оформление в Журналистическия факултет на СУ.
През 1991 година стартира издаването на новия вестник " Марица ", правоприемник на традициите на изданието на Христо Г. Данов, дружно с публицистите Спас Василев, Стоян Вълев и Атанас Спасов. Освен на плана " Марица " Ерамян е основател и на районните " Струма ", " Хасковска Марица ", " Пазарджишка Марица ", на първия вестник за разгласи в България " Куриер 5 ", на " Новинар ", " Дебати ".
Съосновател на Съюза на издателите.
Автор Хенриета Георгиева
Медийният път на Степан Ерамян стартира през горещото лято на 1962 г. Тогава в редакцията на в. „ Комсомолска искра “ за първия си работен ден като състезателен кореспондент при основния редактор Коста Странджев се явява момче с къси панталони, потник и джапанки. Младежът се увлича по спорта и най-много по футбола. И през разум не му минава, че след години ще е едно от огромните имена в българската публицистика.
Амбициозният Странджев, който назовават Шефа, търси нови имена като непрекъснати създатели за спортната страница, с цел да утвърди прохождащия пловдивски вестник. Така на великата страница 7 се появяват трима нови създатели: Степан Ерамян, Ст. Степан и Ст. Елмазов. Стьопата (с трите имена) се утвърждава и като анализатор на спортния живот в Пловдив. Започва да оформя сам страницата си. За първи път 7-а страница е стилизирана с така наречен „ рисувани рубрики “, създател на които е Степан Ерамян.
Вестникът става обичан на пловдивската юноша, а забавните графични решения не остават незабелязани. Една заран група софийски публицисти идват в редакцията и " открадват " Стьопата за зам. виновен секретар на младежкия централен вестник „ Народна юноша “ и на истинското му приложение " Пулс ".
Оформлението на изданията скоро добива по-модерен тип. В съпоставяне с тромавите блокови структури на ежедневниците това е същинска гражданска война. Комбинацията на главното тяло във формат А2 и седмичното приложение „ Пулс “ във формат А3 става шлагер за това време.
Само Степан знае какъв брой старания му е коствало да пробие закостенялата бюрократична партийна система.
Вестник “Марица ” с почетния знак връчен на шефа на пресгрупата
Това си е същински героизъм. Заслужено Ерамян е повдигнат за виновен секретар на в. „ Народна юноша “, където работата му получава висока оценка от видни специалисти в региона на печата.
„ Секретариатите на „ Народна юноша “ и пловдивския юношески седмичник „ Комсомолска искра “ станаха самобитни образователни звена, подготвящи в практиката фрагменти от оформители на вестници. Сега близо половината от секретарите в централните всекидневници и в огромните седмичници са „ випускници “ на тези две школи “, пише проф. доктор Димитър Георгиев.
Ерамян е новаторът, който има заслуга официозът в. „ Работническо дело “ да съживи своите страници. Той е и създател на графичната идея на новия ежедневник „ Дума “, управителен от Стефан Продев.
Степан Ерамян е виновен секретар на двете издания
Демокрацията нарои нови вестници. Ерамян е във вихъра си - основава софийските издания, вестниците „ Дебати “, „ Куриер 5 “, „ Новинар “, „ Денонощен новинар “ и „ Струма “ в Благоевград.
Мечтата му е да сътвори самостоятелен вестник в родния Пловдив.
Президентът Петър Стоянов на празненство на годишнината на “Марица ” през 2002 година с шефа Степан Ерамян и виновния секретар Иван Коджабашев
Задачата е сложна - да се пребори с одобрения вестник „ Отечествен глас “ („ Глас “) с смъртоносен тираж от близо 100 000 броя. Други издания се готвят за старт или към този момент са в орбитата на пазара - „ Пловдивски вести “, „ Свобода “, „ Паралел 42 “, „ Провинция “.
Вестник „ Марица “ започва самоуверено и рисковано на 3 юни 1991 г.
„ Създадохме почтен и самостоятелен вестник “, ще каже Степан Ерамян в обръщението си към читателите. Вестникът става трети по тираж в страната. С обективността на изявленията е един от най-сериозните вестници. Превръща се в институция, която постоянно е коректив на управническите решения на управляващите в Пловдив.
Безспорен престиж в редакцията на „ Марица “ е шефът на пресгрупата Степан Ерамян. Беше наслаждение да се беседва с него - спокоен, компетентен. Никога не повишаваше звук - почиташе събеседника си. Знаеше тънкостите на специалността. Боравеше майсторски с тях, изключително когато се изготвяха специфични издания, изискващи гъвкава графична линия.
Дълги години Степан Ерамян беше ръководител на Секцията по графично оформление към Съюз на българските журналисти.
Активно помагаше на секретарите на дребните вестници да подобрят графиката на своите издания. Беше и почитан учител по графична стилистика на печата във Факултета по публицистика в СУ „ Св. Кл. Охридски “.
Отмина времето на сложния вестникарски интервал на оловото на печатниците, макети, растерови и щрихови клишета, линотипи и монотипи, компаси и матрици. Премина и времето на чудото фотонабор.
Компютърът завладя медийния терен и промени визиите за правене на вестник. Негово величество вестникът към този момент не е флагман на информацията. Важното е, че е жив, достоен и не се предава. При модерният вид една вестникарска страница към този момент не тежи 30 кг поради оловните букви, а по-малко от 30 грама.
Честит празник, Стьопа!
Автор: Иван Коджабашев
Посреща Сароян с портрет на Яворов
Имах незабравима среща с великия американски публицист с арменски корен Уилям Сароян, с който прекарахме цяла седмица при първата му аудиенция в София през 1967 година, споделя Ерамян.
Степан Ерамян и художникът Димитър Киров след разкриване на следващата му галерия. Двамата са другари над 40 години
Обажда ми се основният редактор на " Народна юноша " Валентин Караманчев на пожар да търча на аерогарата да посрещна Сароян. Знам арменски, само че бях мощно обезпокоен по какъв начин ще домакинствам на подобен фамозен създател. Беше с големи мустаци и мощен глас, като капитанска тръба. Прегърна ме като собствен наследник.
Първото му предпочитание беше да му намеря портрет на поета Пею Яворов.
Отидохме в арменското кафене, където възрастни арменци играеха табла. Като видяха огромния публицист, техен съотечественик, скочиха прави. Качиха един от старците на масата и той стартира да рецитира стихотворението на Яворов „ Арменци “. Всички се развълнуваха, просълзи се и Сароян, връща лентата обратно издателят.
Степан Ерамян: Хибридът хартия-сайт е печеливша композиция
- Г-н Ерамян, стигат ли 80 години, с цел да научи човек най-важните житейски уроци? Има ли рецепта за триумф?
- Няма предписания: сипваш две лъжички труд, три щипки шанс и ставаш добър програмист, да речем. Иначе 80 години са нищо време. Животът ни като че ли е математическа загадка. В този смисъл всяко раждане е задача, чието решение следва, и според от качеството на корекциите се редуват всевъзможни предстоящи или непредвидени събития.
Навярно има истина в простичкото: Така е било писано! Но имам вяра, че с изключение на писаното великият дух е позволил опцията за корекции, за ремонт в придвижване. Някъде четох, че роботите ще се усъвършенстват до степен сами да преценят и да поправят личните си дефекти. Ще ни изпреварят. Тази опция се случва и при индивида, само че към този момент духовният и физически брак е отчайващо огромен, а монтьорите - малко.
От раждането ни стартира борбата, би трябвало да оцелеем в доста бурни води. Понякога затъваш, потъваш, изплуваш, до момента в който най-после намериш избавителния пояс. Ако го намериш изобщо. Все се връщам към една антична алегория. Мъдрец и юноша минали през гробище, в което до имената били изписани числа - 5, 15. Мъдрецът обяснил на опечаления си сателит, че цифрите не значат възрастта на умрелите, а пълноценните, щастливи, сполучливи години, изживени от тях. Останалите просто са изтекли като мътна вода. Ако самичък преброя годините си по тази формула, би трябвало в този момент да съм прекомерно млад, даже хлапе.
- Коя беше най-трудната ви борба?
- Минал съм през доста инциденти. Помня нашествието в Чехословакия през 1968 година, когато през нощта ни затвориха в редакцията на „ Народна юноша “. Дадоха ни листче с авансово утвърдена информация, която трябваше да излезе на първа страница на вестника - че войските на Варшавския контракт са влезнали в Прага.
Точно след повредата в Чернобил през 1986 година летях над Украйна към Япония. На летище Нарита и самолетът, и ние бяхме обеззаразени от хора в бели екипи като космонавти.
Много значима за мен бе борбата за изграждане на съвременен Полиграфически комбинат. Беше фантазия, провокирана от отвращението към оловните букви. Те сковаваха, не даваха опция за творчество. Тъкмо планът за новия комплекс беше утвърден, при неизбежното координиране със руските служби офсетовите технологии и електронното страниране бяха отречени с претекста, че с тях по време на война вестниците няма да могат да излизат. Вместо това предложили изпитаните линотипни машини, ленинградско произвеждане. Така фантазията ми рухна и подадох оставка.
Проф. Димитър Георгиев обаче откри гениално решение, удовлетворило хората от Москва - полиграфичния хибрид: обзавеждане на зала с линотипни машини в новия полиграфически комбинат, която да се употребява единствено във военно време. Така дадохме ход на една закъсняла революция в българската публицистика във връзка с полиграфията.
- Оказва се, че ориста е била благосклонна към новаторския ви дух?
- Имах шанс, може би и качеството да вниквам и да се вслушвам в точните хора. В младите ми години попаднах в неповторимо креативно свърталище - редакцията на в. „ Комсомолска искра “. Там царстваше дух на народна власт, другарство. Главният редактор Коста Странджев беше популярен в способността си да провежда хората към себе си, да им сътвори хъс за работа.
Там беше и моят кумир - Никола Благоев Джоков, Джоката, човек с разсъдък, възприятие за комизъм, необикновен гений. Редакцията сътвори неповторимия за времето си единствен в България клуб „ Искра 100 “, в който гостуваха звезди като Лили Иванова, Рита Павоне.
Във вестник „ Марица “ години по-късно се вля и геният на мнозина сътрудници от „ Искрата “ - Спас Василев, Георги Петров, Иван Коджабашев. Изключително значимо за мен беше другарството ми с художниците Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, с Начо Културата. С тях в един интервал бяхме съвсем неразделни.
Светла персона и мой безценен другар е огромният ценител на актуалната музика Тома Спространов. На медиен конгрес в Албена Томето получи огромната премия за цялостна активност и ненадейно ми благодари от сцената. Беше прав. С общи старания в „ Комсомолска искра “ направихме миниреволюция - графа за съвременна музика: рок, " Бийтълс " … Беше нещо немислимо за това време на ограничавания на западното въздействие. Оттам изгря и звездата на Томата като радиоводещ.
- Как се осмелихте да извършите частен вестник в зората на демокрацията?
- Имаше риск, само че се усещах безусловно квалифициран. Всички се чудеха, когато напуснах сигурната работа във вестник „ Дума “. Но планът " Куриер 5 " се оказа печеливш, по-късно създадохме и „ Марица “, „ Струма “ и други районни медии. Факултетът по публицистика ми даде опция да се дълбая в историята на българския щемпел, да откривам закономерности, търсех еволюцията.
Убедих се какъв брой положителни издания е имало у нас. Вестник „ Марица “ за мен беше върхът на българската публицистика. Без него не мога да си показва по какъв начин би се случило Съединението. Зад „ Марица “ стои великият Христо Г. Данов. Той за мен е блестящият образец за ръководство на един интелектуален екип. Допускал е цялостна независимост на мисълта, на позицията на редакторите.
Щастлив съм, че продължихме традицията и в един миг и сегашната „ Марица “ се трансформира в незаобиколим фактор в живота освен на Пловдив. Дори в един миг почувствах, че „ Марица “, на която бях мажоритарен притежател, към този момент не е моя, а е владеене на публичното мнение. Защитавах свободата на публицистите, давах им опция да пишат по съвест, а аз обирах негативите.
- Как отстоявахте позицията на изданието под мощен напън?
- Имаше стопански предпоставки. В интервала през 1990-те, когато „ Марица “ узряваше, тръгваха доста стопански планове. Определени хора, групи, компании популяризираха при нас. Имаше случаи, в които рекламата надделяваше по повърхност над журналистическата продукция. Това създаваше многопосочно поддържане на медията. Ако един подложен на критика рекламодател се откаже, незабавно се появяваше друга опция. Но в един миг, а и в този момент е по този начин, всички запаси попаднаха в ръцете на страната. Така ръководещите сега определяха и дефинират в огромна степен и ориста на медиите.
- Илюзия ли е свободата в медиите? Винаги ли някой поръчва музиката?
- При нас в „ Марица “ нямаше кой да поръчва музиката. Дори в един миг се беше наслоило разбиране, че надали не репортерите с персоналните си контакти и сделки вземат решение държанието на медията.
Изискваше се огромно майсторство в общуването. Посрещал съм удари и от мутри, и от бандити, и от министри, и от министър председатели. Скъсаха ни от данъчни инспекции. Противодействахме с кураж, намирахме благоприятни условия да контрадействия.
- Има ли бъдеще хартиеният вестник или ще го срутят интернет и обществените медии?
- Да, тези съвременни средства преобладават тотално, а в България процесите се движат доста по-бързо. Но хартиеният артикул продължава да живее, макар че тиражите са спаднали доста. Освен това има и грижа от страна на бизнеса. Например сега, в който районната публицистика в Съединени американски щати закъса доста, един от най-богатите хора в света Уорън Бъфет изкупи много локални издания, с цел да ги избави. Видяхме похвално изпитание да се резервира салдото в районния щемпел по традиция мощен в Съединени американски щати.
Печеливш вид е съчетанието на хартията с електронния артикул, както постъпихме и в „ Марица “. Електронната медия по необикновен метод оказва помощ на вестника. Този хибрид ще живее още.
Бъдещето е на медията институция, която образува национално схващане и мислене, която генерира мощна сила за градежа на първокласен български жанр, на мощен, просветен, морално резистентен българин. Там е спасението на нацията - допълнително просвета, обучение. Това е задача, поради която си заслужава да правиш медия. Ако още веднъж го направя, ще е за нещо такова.
Издателят Степан Ерамян чества 80-и празник. Кореняк пловдивчанин, роден на 10 септември 1942 година Завършил е публицистика в Софийския университет. Дългогодишен учител по графично оформление в Журналистическия факултет на СУ.
През 1991 година стартира издаването на новия вестник " Марица ", правоприемник на традициите на изданието на Христо Г. Данов, дружно с публицистите Спас Василев, Стоян Вълев и Атанас Спасов. Освен на плана " Марица " Ерамян е основател и на районните " Струма ", " Хасковска Марица ", " Пазарджишка Марица ", на първия вестник за разгласи в България " Куриер 5 ", на " Новинар ", " Дебати ".
Съосновател на Съюза на издателите.
Автор Хенриета Георгиева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ